Много ме дразнят цигарите. Дразнят ме нахалните пушачи. Дразнят ме нахалните хора.

Някога казвала ли съм ви, че не обичам хората?

Ако не съм, сега е моментът. Не съм мизантроп, но много се дразня на хората. Направо понякога не мога да понасям тълпиииите хора. Толкова еднакви. Всички с някакви лицемерни, изкривени лица, опитващи се да покажат на света колко са щастливи, а всъщност проядени и кухи отвътре, просто оставят вакуума да ги засмуче. Или по-скоро да изсмуче онова, което е останало от тях.

Много ме дразнят надутите хора. Излишно… надутите. Балончета. Ех, че сте забавни, лошото е, че не сте цветни. Не ме забавлявате някак си.

Много ме дразнят и скучните дни. Ах, как мраааазя скучните дни. Като този. Просто се изнервям до краен предел на глупавите филми, които се опитват да вменят на света една лъжа за истина. И как хиляди хора им вярват само поради липсата на информация, и адекватна гледна точка по въпроса.

Дразни ме, че нямам книга за четене. Просто ще изперкам. БЕЗ КНИГА СЪМ, ПО ДЯВОЛИТЕ! Изпадам в някаква абстиненция.

Мразя и да мрънкам. Мразя и да се оплаквам. А май точно това правя в момента. А казах ли колко мразя и теб?

Добре де, не те мразя. Просто неимуверно много ме дразниш. Знаеш кой си. Просто млъкни. И изчезни.

Утре ще се клатушкам по влаковете (да, обичам ги, но в момента всичко ме дразни) около 6-7 часа… и то следобедно-вечерно… Вдругиден ще се събудя по някое време и ще трябва да се отправям към изпита си. Който, по дяволите, е следобед! СЛЕДОБЕД!

Не само съм недоволна, просто съм нервна. В момента. Ще ми мине, предполагам. На всичкото отгоре съм груба към хората. Което е ужасно, но обяснимо, при условие, че са хора.

Нямаше нужда да го четете. Няма и значение. Просто си изкрещявам онова, което си мисля, защото иначе ще повърна.